МЕНКЪБЕ………………………………………..….ЦЕННОСТТА НА НАМАЗА

Един ден хазрет-и Али “радияллаху анх ве керремаллахю веджех” бе изпуснал икинди (следобедния) намаз. От мъка се хвърли надолу по един хълм. Пъшка, охка и плака. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “салляллаху алейхи ве селлем” след като получи вест за това, заедно с Есхаба отиде при хазрет-и Али “радияллаху анх”. Пейгамберът ни, който е Султанът на Вселената “салляллаху алейхи ве селлем” виждайки положението му и Той започна да плаче. Направи дуа на Аллаху теаля. Слънцето отново се издигна. Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” каза: “О, Али! Повдигни си главата, слънцето все още се вижда”. Хазрет-и Али “радияллаху анх” се зарадва много и извърши намаза.

Хазрет-и Ебу Бекр-и Съддък “радияллаху анх”, една нощ, правейки много ибадет, към края на нощта заспа тежко. Пропусна намазът витр. За сутрешния намаз, вървейки подир Пейгамбера ни, на вратата на месджида се доближи до него и започна да стене и да се моли: (О, Ресулаллах! Помогни ми, изпуснах намаза витр.) И Ресулюллах “алейхисселям” също заплака. В това време дойде Джебраил “алейхисселям” и каза: “О, Ресулаллах! Кажи на Съддъка, че Аллаху теаля Му прости”.