СОХБЕТ………………...……СМЪРТТА НА ЖЕНИТЕ МЮСЮЛМАНКИ (2)

Чувайки този зов, душата започва да трепери, краката да ритат, потта да капе, и тъкмо душата да я напусне, идват две меляикета. В ръцете си държат тояги от огън, едното застава от дясната, а другото от лявата страна, и в този момент дохожда проклетият шейтан, който макар да знае, че няма да може да я заблуди, решава все пак да опита. В ръцете си държи чашка от скъпоценни камъни, пълна със студена вода и я подава към жената. Меляикeтата, виждайки този проклетник, започват да го налагат с тояги, счупват чашата в ръката му и го прогонват. Жената мюсюлманка, виждайки това, се усмихва. След това, девойки хурии ѝ поднасят купичка от скъпоценности, пълна с питие от кевсер и тя го изпива. От насладата на дженнетското питие душата подскача и се залепва за чашата, и мелек-ул-мевт я взема от нея. Меляикетата на висок глас казват: “Инна лилляхи ве инна илейхи раджи`ун”. Вземат душата, показват ѝ небесата, отнасят я в Дженнета и показват мястото ѝ там, и веднага я връщат при тялото.

   Когато събличат дрехите и разплитат косите ѝ, душата идва до главата на трупа и казва: “О, миячке! Мий плавно, бавно, защото тялото ми понесе смъртна рана в ръцете на Азраил “алейхиссе-лям” и изживя големи затруднения и сътресения.” Когато я поставят на тенешира, душата отново идва и казва: “Нека водата за миене да не е гореща, защото тялото ми е много слабо. Освободете ме бързо от вашите ръце, за да бъда спокойна!” След като я измият и завият в кефен, тя за малко се застоява и пак започва да вика: “Това е последната ми среща с този свят. Искам да видя близките и роднините си, нека и те ме видят и вземат поука. В скоро време и те ще умрат като мен, затова нека не ридаят (не викат и плачат) след мен. Да не ме забравят, нека винаги ме споменават с четене на Коран-и керим. Да не се карат помежду си за моето наследство, за да не изпитвам мъчение в гроба. И нека винаги да се сещат за мен и на джум`а и на байрям.”