СОХБЕТ………КЪМ КОГО НЕ БИВА ДА ИМАМЕ ЛОШО МНЕНИЕ?

Не е правилно да се твърди, че не бива да имаме лошо мнение за никого. Правилната форма на горното твърдение е както следва: “Не бива да имаме лошо мнение за мюсюлманите.” Ако някой каже, че е мюсюлманин и не изрече дума или направи нещо, което да го изкара от религията, трябва да го приемем за вярващ. Когато такъв човек каже или направи нещо, от което могат да бъдат извлечени няколко извода (смисъла), част от които сочат неверие, а други – вяра, трябва да предпочетем втората група и да го приемем за мюсюлманин. Но ако се старае да заличи исляма и да изкара младите от религията, или определя за добър някой харам и се опитва да го разпространи, или казва, че една от заповедите на Аллаху теаля е проява на примитивност и носи вреда, ще стане ясно, че той всъщност е неверник. Ако казва, че е мюсюлманин, изпълнява намаз и ходи на хадж, ще стане ясно, че е зъндък [коварен, прикрит и подъл враг на исляма]. Приемането на тези лицемери, въвеждащи мюсюлманите в заблуда, за мюсюлмани е безразсъдно.

В 28-о знамение на сура Тевбе Аллаху теаля нарича неверниците “неджес”, а в 95-о знамение – “риджс”, т.е. мръсни. Оттук следва, че неверието трябва да е скверно и долно в очите на мюсюлманите. Аллаху теаля в 14-о знамение на сура Рад и в 50-о знамение на сура Му’мин по смисъл казва: “Молитвите на тези врагове са безрезултатни. Няма вероятност да бъдат приети.” Аллаху теаля и Неговият Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” са доволни от мюсюлманите. Не може да има по-голямо благо от постигане на доволството и любовта на Аллаху теаля.