НEВЯРВАЩИЯТ ДОКТОР (1)

По времето на Византийците в Истанбул живееше един доктор. Не вярваше в нито една религия, дори отричаше съществуването на Аллаху теаля. Твърдеше, че всяко нещо е произлязло от само себе си и не признаваше, че Вселената има един Създател. Казваше: “Ако някой ми намери и представи доказателство за съществуването на творец, аз ще се откажа от това мое твърдение.” Разбра се, че само мюсюлманите могат да му дадат отговор. Византийският император изпрати писмо на абасидския халиф Мемун. В него пишеше: “Доктора, който ви пращаме е атеист. Ще бъде много хубаво ако при вас се намира някой учен, който да проведе с него дискусия, да го победи и убеди.“ Халифа събра учени и просветени хора и се допита до тях. Оказа се, че в Багдад няма учен, който да спори с него. Измежду тълпата някой каза:

- Големият ислямски учен от Нишапур Ахмед Харб, снощи дойде тук, отива на поклонението хадж. Надявам се, че той може да води дискусия с доктора.

Халифа изпрати един човек да осведоми хазрети Ахмед Харб, за проблема с доктора. Той каза:

- Вие подгответе мястото на диспута в сарая на халифа и с доктора си приказвайте. Аз ще дойда малко по-късно. Когато  дойда  ще  ме  попитате  защо  закъснях. Аз ще ви отговоря.

Така и направили.хазрети Ахмед Харб дошъл и когато седнал, Халифа го попитал:

- Защо закъсняхте?

- За да взема абдест, отидох до река Тигър. Видях нещо странно. Гледайки го закъснях. (Следва продължение…)